Когато бях малка, си мислех, че всички герои в книгите са умни. Щом са заслужили да ги разкажат, значи не може да са глупави, нали? Това е било вероятно заради приказките, в които глупавият герой - най-малкият син, най-малката дъщеря - всъщност винаги излизат умни, добри, работливи и си намират щастието именно заради тези си качества. В детските ми очи да си глупав беше непростимо. Помня, че се почувствах лично обидена и предадена, когато осъзнах, че глупаците съвсем не са рядкост в книгите.
Като студентка, докато се мъчех над действените анализи на не една и две пиеси, научих, че често накрая се променя някой от епизодичните герои, не главният. Епизодик е натоварен да носи надеждата и светлината, след като главните герои са се провалили в това начинание.
Когато бях малка/много-млада, си пожелавах да стана легенда.
Сега си пожелавам здраве. За мен и за всички, които обичам. Струва ми се, че останалото можем да си набавим сами. Като тези глупави герои от книгите, които печелят накрая. Или като епизодиците, които остават на сцената след като са изнесени труповете, след опустошенията, разделите, несполуките и всички значими драми, преживени от главните герои.
Честита Коледа на всички епизодици, главни герои, глупаци и умници. Бъдете здрави.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment