Tuesday, July 24, 2018

Сезонно подхранване на надеждите

Съседът, неуморен флиртаджия, този път успя да се справи с капризите на зимата, но се пречупи пред поройната любов на лятото. Гледам го - унил, с тук-там счупени клони, които висят от короната му и съхнат. Далече са, за да го отърва от тях, да му олекне. Ще си стоят там, ще му напомнят летните драми. 

После ще дойде есента и ако е достатъчно взискателна и настойчива, клоните ще паднат, ще останат само белези. Тя, есента, е малко чувствителна, едва ли ще понесе да ги гледа. Ще си събере двата сака листа и ще си замине. Съседът ще пострада, но умерено. 

После ще дойде зимата, ще трябва да ѝ се обяснява какво е ставало в нейно отсъствие, да я уверява, че държи на връзката им. Но зимата знае кога да е капризна, кога да прояви здрав разум, ще покрие и съседа, и белезите му, и падналите на земята клони с белия шал на прошката. 

После всичко ще започне отначало. Само клоните ще гният, ще се превръщат в пръст и ще помагат на съседа да подхранва надеждите за умиротворена лятна любов, която идва и остава. Така, докато горкият не грохне и не се превърне сам в храна за надеждите на друг някой млад и зелен, който наднича през прозореца на нечия кухня. 

Такива неща напоследък при съседа. При мен - съвсем други. 

No comments: