Monday, July 30, 2018

На другия край на земята


Той много се страхуваше, че следващият път ще се прероди в китаец и няма да разбира нищо от това, което говори майка му. В сегашното му семейство и в детската градина хората говореха само на български. Вярно, баща му обясни, че тази работа с прераждането, за която беше чул по телевизията, не е много сигурна, но все пак. Дълго се чуди какво да направи, за да не се прероди в Китай. После тръгна на училище, влюби се, заживя далеч от родителите си, назначиха го за важен шеф в още по-важна фирма, ожени се, пътува по света, родиха му се деца и той забрави за тази работа с Китай. За прераждането си мислеше от време на време, но му се струваше, че това на него няма да му се случи. Както не му се случиха много други неща. Но той и за тях беше забравил.

Когато остаря и децата му го напуснаха, а жена му започна да си записва по ръцете „внук ми се казва Антон”, „загубих се, заведете ме в къщи”, отново си спомни за възможността да се прероди от другата страна на земното кълбо. Това, че няма да се разбира с околните вече не го притесняваше. Но много му се искаше да знае как изглежда светът през очите на един китаец. Затова опитваше да гледа само с притворени очи. Вещите губеха очертанията си. Подробностите избледняваха. Виждаше само най-важното, което толкова години му беше убягвало. Един ден го заслепи силна светлина и очите му съвсем се затвориха.

На другия край на земята, един възрастен китаец умираше с широко отворени очи.

No comments: