Междусъседски отношения, правата на насекомите от Липия и езикът на любовта

Напоследък забелязах силно присъствие на бръмбари и други пълзящи и летящи миниатюрни твари, които се присламчват към прозореца на кухнята и чакат само да се отвори, за да влязат и да се заселят на топло. Аз от бръмбари не се страхувам, даже си отглеждам няколко в главата, но все пак можеше да изберат друго място, не точно кухнята.

Казвам на съседа, че не прави добре като ми прехвърля орди от пришълци с хигиенни навици и кухненски разбирания съвсем различни от моите, а той настоява за правата на свободно придвижване на насекомите от Липия. 

- Добре - преговарям аз - насочи ги поне към работната стая, не към кухнята! 

Веднага съм заподозряна, че готвя геноцид на липовите обитатели: 

- На балкона на работната ти стая - крещи съседът така, че чак листата му се разхвръчават - слагаш храна за синигерите, авлигите, гълъбите и свраките!

И е прав, не върви някак да изпратим гадинките сами да се сервират за вечеря. 

Опитваме се вече няколко сутрини да намерим решение на проблема. Видя ли пришълец в кухнята, отварям прозореца и го връщам внимателно на перваза. Съседът все повече прежълтява от злоба. Понякога вечер чука настоятелно по стъклото и иска да говорим. Подозирам, че целта му е само да вкара в кухнята някое и друго насекомо, но все пак отварям. Много искам да се разберем. 

Заставаме един срещу друг - човек срещу дърво - и изведнъж установяваме, че сме забравили и последната дума от езика на любовта. Помним само, че скоро идва зимата, за да наложи своята тишина. 

Такива неща днес. 

====

Прочети още: 

"Живеем в главата на съседа" и "Непорцелановата бяла котка с черно ухо"