Monday, February 01, 2010

СТИХОВЕ

***

Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета „тя”
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я –
реже.

2 comments:

Anonymous said...

Представяш ли си къщичка в гората,

снежното калпаче на комина.

Партината, която скрита чака

стъпките ти тихо да преминат.



Представяш ли си жарката камина

и липсата на шумните площади,

тишината с белота на зима,

похлупила поляни и ливади.



Представяш ли си бреговете морски

на атоли някъде незнайни.

Птичи клюки, а не хорски,

пазещи човешките ни тайни.



Представяш ли си и любов гореща

с устни и целувки всеотдайни,

трепета при първата ни среща,

погледите палещо - омайни.



Представяш ли си утрешните дни,

днешният го остави в забрава...

Зная, не е време за мечти,

но без тях, какво ли ни остава?

Anonymous said...

Много хубаво стихотворение!
Много ми хареса края:

Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я –
реже.

Поздрави,
BeastraGrrrl