Tuesday, September 15, 2009

Стихове

***

Малко по малко, малка моя,
навлизаме във все по-малкото време,
което ни остава,
за да поиграем
на възрастни,
на кукли и парцалки
на “няма повече така”
и ...
мамо?!

2 comments:

Anonymous said...

забравих си паролата и затова пиша като аноним.
С препинателните знаци накрая- направо обръщаш стихотворенито на 90, после на 180, след това на 240 и после пак на 360 градуса. Браво!
Е.

Anonymous said...

Трябва да проверя:)