"Красиво бе това тресавище, когато отби от пътя със пейзажите банални."
Познаваш ли усещането тъничко —закърпено не с бял конец, а с паяжина— да скриеш есента си в чужда пролет?Виновна съм, приятелю, виновна съм,но виждам разточителност в тревите.Чия ръка е пръснала жълтицитена толкова учудени глухарчета?И затова закономерно се усмихвам,когато със един акорд косачътприбира безразлично всички дългове.Недей ме кара да крада глухарчета,за да си купя място в тази пролет.Аз доживявам друг живот, отколешен,във който (ти не вярваш), но си спомням —заби пети в страха ми един вятъри мъдро, само със едно подухване,понесе семената на глухарчетата.Танцуваха безумно, аз долавямвсе още крехкия им морз из въздуха —тирета, точки, жажда по високото...Танцуваха... и после се разпръснаха.Все още нося няколко във ирисите си.И гледам как косачът, спрял да свири,под погледа ми и под слънцето потръпва есенно,избърсва със ръкав потта от челото си...И само аз и сянката му знаем,че има и една сълза в соленото.
Post a Comment
1 comment:
Познаваш ли усещането тъничко —
закърпено не с бял конец, а с паяжина
— да скриеш есента си в чужда пролет?
Виновна съм, приятелю, виновна съм,
но виждам разточителност в тревите.
Чия ръка е пръснала жълтиците
на толкова учудени глухарчета?
И затова закономерно се усмихвам,
когато със един акорд косачът
прибира безразлично всички дългове.
Недей ме кара да крада глухарчета,
за да си купя място в тази пролет.
Аз доживявам друг живот, отколешен,
във който (ти не вярваш), но си спомням —
заби пети в страха ми един вятър
и мъдро, само със едно подухване,
понесе семената на глухарчетата.
Танцуваха безумно, аз долавям
все още крехкия им морз из въздуха —
тирета, точки, жажда по високото...
Танцуваха... и после се разпръснаха.
Все още нося няколко във ирисите си.
И гледам как косачът, спрял да свири,
под погледа ми и под слънцето потръпва есенно,
избърсва със ръкав потта от челото си...
И само аз и сянката му знаем,
че има и една сълза в соленото.
Post a Comment