Monday, October 02, 2006

СТИХОВЕ ("ДНК") XV


ЛЮБОВЕН РОМАН – 1998 г.

Пепеляшка се прибра.
Върза престилката.
Сготви, изпра.
Зави шестте си деца.
После заплака.
Размаза грима:
“Мина сто и първият бал,
а принца още го няма."

6 comments:

Anonymous said...

Според мен принцът е някъде там преди последната кавичка може да е след точката, но е все някъде. Само ако искаме да виждаме...

mogilska said...

Във всяка ситуация е така. Всичко е въпрос на гледане... и виждане.
Тънкостта е в това, че всички виждаме различно, а понякога и съвсем не виждаме.
Аз, например, съм късогледа. Хаха

Anonymous said...

Случва се понякога слепците да виждат по- добре и от зрящите:)
Това стихотворение също ми хареса...

Anonymous said...

И все пак умишлено ли не си затварила кавичките или ...

mogilska said...

Отговорът е на лице! Виновникът си взе бележка.:)

Anonymous said...

:-)
Надявам се, че скоро ще прочета и още твои неща!