Monday, August 21, 2006

СТИХОВЕ ("ДНК") XIV



ЗАВРЪЩАНЕ І

И този път си мисля –
ужасно е
да нямаш
къде да се завърнеш.
Нищо, че не си заминавал.
«Завръщам се!»
Звучи различно.
Тайнствено.
За-връщам се.
Връщам се за...
Връщам се, за да...
Така ми се иска
някъде
да се завърна.

2 comments:

Anonymous said...

"Ако можеше да се завърнеш,
тъй както ще отгърнеш
без да отвърнеш
с цел да загърнеш и
леко обгърнеш
без да загърбиш
просто да се върнеш...

Извинете за бъркотията"
:)
Много ми харесаха последните две стихотворения.

mogilska said...

Благодаря.:)