Thursday, February 02, 2006

СТИХОВЕ ("ДНК") III


...

(Ако лудостта е дар,
кой би могъл да се
възползва разумно от него?)

Птиците с прерязани крила
крещят най-страшно.
Те не признават поражение.
Опитват се отново
и отново да политнат,
залутани в задънените улици
на времето.



...

[да хванеш черна котка в тъмна стая,
когато котката я няма]

Виждала ли си очи
на черна котка, дебнеща в тъмното?

Тя съществува
в детските ни тайни.
Опиташ ли навън
да я извадиш
ще те одраска със изострения нокът
на пропуснатото време.

1 comment:

STEFAN BONEV said...

Благодаря ти за този блог, тъй като ми дава още една нъзможност да се възхитя от поезията ти. Не бях чил твоя проза - оригинална е. Личи си, че знаеш какво да предадеш на читателя и умеещ да му го кажеш интригуващо. Ето и моя блог: http://www.stefanbonev.blogspot.com. Новите ми неща са в края, т.е. най-отдолу.
Стефан Бонев