Навирили глави тия ми ти лалета, чак ги подали през мрежата, готови да напуснат градината и да тръгнат из града. Зейнали им устите за слънце, хич не ги е грижа, че маски трябват, че шляенето е забранено. Хем им се възхищавам, хем ми е смешно, хем яд ме хвана на тях, та трябваше да отместя поглед. Чак тогава видях, че пристройката до къщата е всъщност книжарница. На вратата ѝ беше оставена бележка, написана на ръка:
"Молим да ни извините, затваряме заради извънредното положение. Временно!!!"
Аз като видя 3 удивителни една след друга и спирам да чета, обаче в тези имаше толкова надежда, колкото непукизъм в червените глави на лалетата. Та си отбелязах, като мине временното, да отида да си купя тетрадки и моливи от тая книжарница.
Такива неща днес!!!
No comments:
Post a Comment