- Хъм-хъм, има ли някой? Кой живее тук?
- Аз съм мишчица гризанка.
- Аз съм зайко байко.
- Аз съм кумичка лисичка.
- Аз съм мецан и много мразя да ме будят от зимен сън.
- А ти кой си? - попитали в един глас животните.
- Аз съм ламя. Може ли да живея при вас?
- Такова животно не сме виждали - извикали в един глас обитателите на ръкавичката. - Покажи си главата на ей тоя разпорен шев, да те видим и ще решим.
- Коя глава? - объркала се ламята.
- Че ти колко имаш?
- Две.
- Покажи ни тази, която си харесваш повече.
Ламята показала срамежливо усмихнатата си дясна глава там, където ѝ казали животните. Бузите ѝ били леко зачервени от вълнение, дишала учестено и миглите ѝ приличали на пеперуди в полет.
- Каква си хубава, каква си весела! Влизай при нас, царски ще си живеем - посместили се животните.
Влязла ламята в ръкавичката. Запушила с опашка разпраното място, за да не навява сняг вътре, да не им духа на останалите, а тя самата не усещала никакъв студ. Първо, защото била щастлива, че си е намерила приятели и второ, защото опашката ѝ била покрита с люспи, които били чудесна топлоизолация.
Записали я животните на горска кухня, за да получава редовно пюрета (открехнали я, че има чудни пюрета от ябълка златна превъзходна), говорели си, смеели се. Идея си нямали, че в края на приказката дядото ще си намери ръкавичката, ще им разкаже колко опасно и коварно същество е ламята, и те ще я прогонят. Нейните мъки ще започнат отново, а всички останали животни ще се оглеждат гузно и ще се опитват да се убедят, че все пак добре са направили като са взели превантивни мерки и са изгонили най-милия и грижовен звяр, който познават.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment