Thursday, January 11, 2018

Кризите на сезона

- Искам истински живот с вас! Писна ми от тази виртуална реалност! - извива се съседът така, че синигерите не смеят да кацнат на него.
- Какво ти става, бе момче? - подръпвам го за клона. - Май мръсният въздух ти дойде в повече?

Не била такава работата, ломоти сърцераздирателно съседът. Не искал вече само през прозореца да наднича в креватчето на младежа, нито да си говорим с ръце и клони през стъклото, когато е студено. Искал да слезем долу и да вържем люлка, и да се облегна на ствола му да четем книга, и да погалим грапавата му кора, да се запознаем с мравките, дето имат кооперация наблизо, и въобще имал нужда от истинско общуване, от истински живот.

- Всичко, което изпитваш е истинско за теб, дори да е лъжа за другите - успокоявам го аз. Уверявам го, че връзката ни е сериозна и да, реално съществуваща, че щом стане топло ще слезем долу при него, а у дома прозорецът ще е отворен по цял ден. Пия чай, гледам Филип, който се стряска в съня си, размахва ръце срещу своите бебешки безпокойства и си мисля за кризите на зимата, лятото, пролетта и есента.

Такива неща днес.

No comments: