Tuesday, June 27, 2017

Политическият модел в градината на мама

Градината на мама е арена на политически игри, на която всеки от участниците излиза, пълен с обещания и добри намерения.

Космосът например (така и не свикнах да му викам "ешолция") обещава да колонизира нови и нови градински земи и да даде възможност на всички оцелели след колонизацията твари да му се възхищават безкрайно. Майка ми пък обещава да го ограничи до едно петно от лявата страна на пътеката, която минава покрай кладенеца, в замяна на въздух за магданоза, тиквичките и още няколко вида зелен електорат.

Тютюнчето - малко лилаво цвете с големи амбиции - възнамерява да атакува космоса в гръб и да разшири териториите си. Новото поколение котета обаче имат други планове - пълно изкореняване на тютюнджийството, буквално. Единствената тяхна инициатива за унищожаване на растения, която майка ми одобрява.





Малините си траят и към момента не издават своите намерения. Всеки ден по два пъти някой се завира в тях и обира плодовете, така че експанзията им засега е невъзможна, веднага ще бъде забелязана и пресечена.

Доматите и краставиците смятат, че истината е в небето и непрекъснато пускат нови мустачки и листа към него. Майка ми обаче, както се забелязва отявлен противник на космическото дело, настоява, че истината е в това да си отгледат и изхранят плодовете, и им подрязва мустаците, листата, върховете. А като малка е искала да стане космонавт!

Розовите храсти, които в един момент решиха да станат дървета и вече закриват изцяло гледката към останалата част от градината, не знаят, че животът им ще свърши наесен (тогава ще ги отсекат и от тях ще прихванат нови храсти на друго място) и задирят, и закачат самодоволно всеки, който мине покрай тях.

Чемширът се фръцка с нова прическа и хвърля сянка на няколко зеленилки с непроизносими за мен имена. Славата му ще помръкне скоро, защото пак ще го острижат.

Да не ви разправям за далиите, кактусите и презрително навирилите нос огромни кремове.

Напрежение, размирици и борба за надмощие във всяко кътче на градината. Аз, като временно пребиваващ, се изтягам на пейката с възглавница под главата - за по-добра видимост - и заспивам с купа малини на корема. В резултат ръцете, блузата и бузите ми са оцапани в малинова кръв. Приемам го като знак, че градинското дипломатическо шоу по някое време ще се превърне в кървав спорт и отивам да се измия. Слънцето заслепява всички и никой освен мен не забелязва, че мама си слага шапка и грабва мотиката, готова да изясни политическия модел отново - свобода на намеренията и еднолични решения на властта.

Такива неща днес.

====

Прочети още истории от градината на мама:





No comments: