Google Tag

Friday, December 16, 2016

За истинския поет и картофите на фурна

Много лесно превръщаме личните си пристрастия в абсолютни категории. Например "картофите на фурна са най-вкусни, ако ги залееш с бира преди това"; "за да накараш хората да те харесват трябва да си красив, много красив", "истинският поет е политически ангажиран", "истинският поет не се ангажира със злободневни теми", "истинският поет е алкохолик", "истинският поет е добър човек". Зациклила съм на истинския поет, защото последната седмица чух множество категорични и разнопосочни изказвания за това какво Е той. Доста от тях въобще не засягаха писането на поезия. 
Обобщено истинският поет е нещо като бог - обединява в себе си коренно противоположни характеристики, освен това някои твърдят, че са го виждали, други са на мнение, че не е възможно, защото истинският поет отдавна е мъртъв, повечето смятат, че такова чудо не съществува по принцип. 
Добре, че над целия мравуняк, жужащ категоричните си императиви, от време на време се чуват думи - стихове ли са или друго дявол знае - които обръщат човека с душата навън, с кожата навътре и той притихва, смирява се, прозира отвъд "аз". После разбира се всичко това отминава, мравунякът отново зажужава, и само в нечии глави се прокрадва мисълта, че може картофите на фурна да са много вкусни и без да ги залеееш с бира преди това, кой знае, кой знае.

No comments: