Прибрах се най-сетне.
Поглеждам през прозореца - всички дървета зад блока се чръвнали, накиприли в жълто-кафяви рокли, размятат оранжеви коси, само съседът стои жълт-зелен и потропва с клони по стъклото.
- Какво ти е, старче? - питам го
- Хшшшшууууууууушшшш! - драска ме нежно по бузата.
- И ти на мен ми липсваше - отговарям.
После аз разчиствам работната стая от непотребни вече листове и дреболии, той отвън се поклаща и отронва по някое жълто листо. Мълчим си. Радваме си се. Подготвяме се за зимата, подсещаме се отново за по-важните от важните неща.
Такива чудеса днес.
=====
Прочети още за съседа, това чудо на природата:
No comments:
Post a Comment