Saturday, August 27, 2016

Необичайни събития в летен ден

Много е важно да си го представите - насекомо, дълго колкото муха и половина, с крилца и червеничко на дупето. 

Седя си аз с гръб към света и лице срещу морето, когато то минава между нас. Сигурно нямаше да му обърна внимание, ако не бях забелязала, че мъникът влачи нещо и то доста голямо. Извиних се на морето, че ни прекъсвам разговора и приближих към насекомото. Оказа се, че мъкне щурец - около шест - седем сантиметра дълъг, с бледожълто коремче и зеленикави крила. 

Червенодупестото насекомо го беше хванало откъм главата със задните крачка и придвижвайки се с предните, го дърпаше нанякъде. От време на време спираше, потриваше делово предните си крачка, после продължаваше.

Изведнъж спря.
Да не би сянката ми да е паднала върху него и да го е стреснала? - поместих се назад. Червенодупестият слезе от щуреца и отлетя нанякъде.

Не мога да ви опиша как се стреснах, когато се надвесих над жертвата. Тя беше жива! Гледаше право в мен с кръглото си черно око и дишаше. Не съм експерт по насекомите, но ми се стори, че коремчето му се свива и издува, свива и издува. Самият щурец не помръдваше. И погледът му не се отместваше, беше се впил в мене, и ме стъписа - какво да направя сега, да му помогна или да го оставя. Ама как да му помогна - да му пея, да му правя изкуствено дишане, да го затворя в буркан с дупки на капака или какво? Или да оставя природата да си свърши работата, червенодупестото така и така няма да се върне - ако оживее щурецът, оживее, ако не... 

Докато се раздирах от почти хамлетовски мъки, мъникът се върна, покачи се върху щуреца и продължи да го влачи. Замъкна го до ъгъла на бунгалото и се скри в една цепнатина. Сигурно е отскочил да покани другарите на пир и всички са се наредили около бледожълтото блюдо със зеленикави крила. Дали са го накарали да посвири преди вечеря така и не разбрах.

Останах си на терасата, без никакво желание за по-нататъшен разговор с морето. 
Сега, като се изпречи нещо малко на пътя ми и започне да се ежи, че ще ми обърне колата, не се отнасям с обичайното пренебрежение към него - спомням си деловото потриване на крачката на червенодупестия. В някои случаи дори ми се струва, че пропадам в черното око на щуреца, гледам нагоре с надежда и се чудя облак ли минава над мене или някой се колебае - да остави природата да си свърши работата или да се намеси. Не знам какво ще реши, но бързам да попея, че знае ли се.

Такива неща това лято.

No comments: