Като
тръгне човек от плажа към центъра на
града или обратно, непременно ще ги види
- останки от бунгало между гората от
смокини и черници и бурените до пояс.
Стените му се поклащат от вятъра. На
мястото на входната врата стои тъмна,
дървена плоскост. По-малка е от рамката
на вратата, не прилепва плътно към нея,
което е хубаво, защото прозорци няма и
вътре сигурно е душно и мрачно.
Зад
бунгалото лежи захвърлена стара керамична
мивка. Пред него, на паянтов шкаф, е
сложен сушилник с метални и порцеланови
чинии. Срещу шкафа има кофа, до кофата
дърво, а над нея, преметнат през клоните
му, виси маркуч. До дървото има две
полусчупени детски колички. Едната е
пълна с липов цвят, оставен да се суши
на слънце. Другата прелива от найлони.
Пред количките, почти на пътя, стои
сгъваема маса, светложълта към леко
бежова - баба ми имаше такава. Криех се
под нея като я разпъваха за вечеря и
дърпах покривката с все пълните чинии.
Който
минава редовно, ще забележи, че понякога
кльощав, белокос мъж с неопределена
възраст чисти риба пред бунгалото.
Случва се друг кльощав, белокос мъж да
седи сам пред него и да разговаря със себе си. Друг
път се събират двамата, сядат на столовете,
с лице към пътя, хапват риба в порцеланови
чинии и пийват, вероятно ракия, от малки
стъклени чашки.
Ако
изобщо нямате намерение да стъпвате в
този град, просто си представете
летовниците с кърпи, чанти и гривнички
на ръката за ол инклузив преживяване,
които минават по пътя и двамата мъже,
седнали пред останките от бунгало.
Наколо мирише на риба и липов цвят,
а на масата винаги има ваза (съвсем
истинска, не бутилка или буркан), в която
са подредени свежи цветя.
Такива
неща днес.
1 comment:
Thank you for shaaring
Post a Comment