Три дни рева съседът, потънал в съмнения, терзания и нежелание да посрещне истината - парфюмът на зимата е, който му дразни ноздрите, тая femme fatale се връща отново, да му разкаже играта. Сутринта гледам, няма сълзи по клоните му, отърсил се е от лепкавата мъгла на страховете, готов е отново да му разбият сърцето, да му посипят главата със сняг, да го прегръщат, а да му е студено. Погалвам го по кривия клон - "Дръж се, момче, така си върви животът. И това ще мине." А той няма и листа да ми отговори "Хшшушшшшшхххх", само клати глава и ме бута да затварям прозореца, да влизам у дома.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment