Той ги избира такива. Жени като момчета. Води ги за ръка. Нарича ги „голямата ми любов“. Дава им да пият от чашата му и не сваля очи от устните им. Ако ги наблюдаваш по-дълго, разбираш, че всички те имат нещо общо по между си.
Той ги избира такива. Най-красивите жени на света.
Хипнотизират те сякаш са оживели скулптури. Движенията им са остри. Телата – ъгловати. Очите – дълбоки и студени като планински езера, които те примамват да влезеш без да си даваш сметка, че никога повече няма да ги напуснеш – ще останеш в тях – вгледан в небето, доброволно замръзнал с херпесна усмивка на вкочаненото лице. Пръстите им са като бамбукови стъбла – масажират, галят и удрят до кръв. Ако ги стиснеш леко, ще чуеш как пукат.
Чертите на лицата им са опит на създателя – мъж навярно – да си припомни детските години. Приличат на откриватели, мореплаватели, стари дами, малки глезли и царици едновременно. Косите им неизменно са къси, когато го срещат, и дълги, когато го изоставят. Винаги те го изоставят.
Тогава ние настръхваме в очакване, защото никой не вярва, че такава жена съществува. Особено, когато се окаже, че не е само една. Искаме да видим дали ще дойде следващата. Знаем, че отново няма да я харесаме. Той ни е приятел и ние нямаме друг шанс. Иначе всички ще се влюбим в тези толкова женствени чудовища, които докато вървят, нанасят на въздуха и на нас прорезни рани. Само той остава невредим. Няма и капка кръв по тялото му, когато води следващата и ни казва:“Запознайте се. Това е голямата ми любов.“
4 comments:
Благодаря...
За мен беше !огромно! удоволствие да прочета това! (:
Моля :)
(За мен беше удоволствие да го напиша.)
Рядко са ми интересни подобни опити, но този изглежда сполучлив. Съдържа овладяна и пресъздадена добре емоция, има загатнати образи и нещо мистично и модерно, което страшно ми харесва. Красива проза! :)
Браво, джелезен текст.
Post a Comment