Sunday, October 03, 2010

Градски приказки - Град в калъф

Има едно малко момиченце, което обикаля съвсем само из града. Понякога свири на цигулка пред Шератон докато другите момиченца отдавна спят.
Преди свиреше и на Попа, но вечер там има толкова много хора, че не остава място за музика. Понякога, стиснало здраво дръжката на калъфа, забило поглед пред себе си, бърза по улиците и ако не отскочите навреме, вероятно ще мине и през вас. Ако успеете да се дръпнете в страни, ще ви се изплези за благодарност.

Нощем то се потътря с цигулката към една от старите къщи на „Графа”. Там живее с лудата си баба, която го кара дори лятно време да носи сандалите с чорапи. Къщата им прилича на гардероб – тясна, дълга и тъмна.

Когато се прибере, вади от джоба всички събрани пари. Оставя ги на масата и се прибира в своята стая. Там има слаба лампа, легло и дълга бяла стена. Облича си пижамата и заедно с калъфа, в който е цигулката, се мушва под завивките. Повдига капака и от вътре изскачат всички хора, които са й хвърляли пари през деня.

Силуетите им се удължават и започват да крачат по стените. И понеже сега има време за себе си, момиченцето започва да ги разпитва. Госпожата с кожено манто и пазарска чанта си признава, че напоследък мисли само как да осъществи мечтата си – да се качи на бял кон и някой да я снима. Мъжът със синята шапка повтаря непрекъснато: „Ако бях местил офицер на d5!”, а един автобус японци почти изличават всички от стената със светкавиците на фотоапаратите си.

После момиченцето заспива. Защото утре рано ще отиде на уроци, след това на училище. После ще остане да свири до късно по улиците и площадите. И чак вечерта ще може да си почине.
Станало ви е симпатично и искате да си поговорите с него? Не го правете на улицата. Най-много да ви се присмее, ако изобщо ви обърне внимание. Просто бръкнете в джоба си. Извадете няколко монети и влезте заедно с тях в калъфа.

No comments: