Tuesday, September 04, 2007

СТИХОВЕ ("ДНК") XXIII



ЗА РИТУАЛИТЕ

Бавна, опасна,
трудно преодолима
носталгия по морето
те обхваща.
Изцежда те целия.
и оставаш ти –
празна мидена черупка.

1 comment:

Anonymous said...

Просто вече всички поехме по своите пътища... А само морето, ах морето, е винаги там ... когато се обърнем...