Friday, June 16, 2006

Тихо




Egon Shiele

11 comments:

Нав said...

Голямо шиле е той. Демек велико. Жалко, че животът го закла толкова млад (накуп с жена му и зародиша).
А брат ми в профил прилича нечовешки на него.
:)-

Anonymous said...

Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
Тихо.
Тихо -
снежинките засипаха сърцето ми.

mogilska said...

И светеха за Някого очите им.
И светеха за Някого лицата им.
И светеха за Някого ръцете им
тихо -
както вали.
Тихо.
Тихо.
Тихо.

Anonymous said...

И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.

mogilska said...

Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.

Anonymous said...

Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените? Откъде е странната
и хармонична пластика - над думите?
(Над думите с които ний отчаяно,
заместихме езика на очите си...)
...Как искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме -
до края да се радваме на себе си.

mogilska said...

Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни - бездънното, най-синьото, безкрайното, в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме в някого.

Anonymous said...

мисля, че това е добър завършек

mogilska said...

Прав си, макар аз да имам един основен недостатък... Не знам кога да спра.

Беше ми приятно.

Foxe said...

и светеха в още някого думите Ви, благодаря!

Foxe said...

и светеха в още някого думите Ви, благодаря!