Wednesday, August 26, 2015

Суматохата по посрещането

След ревливата Камчия, мърлявият Синеморец. Подбесват се всички като подочуват, че тая фльорца есента може да дойде по-рано.

Велека, обезумяла от нетърпение, така се хвърлила в прегръдките на морето през дъждовните дни, че го разкъсала на две. Едната му половина е мътна, кална, горестна, другата още синя, лятна, игрива. Казаха, че до ден-два ще си върне невъзмутимия вид.

Улиците и те пощурели - гиздят се с гердани от прелетни птици и плюят куфари, автомобили, летовници с кисел вид.
Дърветата вече са готови да си оскубят листата. Добре, че смокините още запазват достойнство и не падат с писъци преди да ги е откъснал човек.

Голяма суматоха за посрещането на една мома, чиято хубост преминава бързо и после се превръща в сприхаво, зло женище.

Saturday, August 22, 2015

"Следсбогуване" на украински


Чудеса се случват това лято с някои от нещата, които съм писала. С част от тях вече се похвалих, за други не съм разказвала още, но едно от най-хубавите е появата на Юлия Полтавец, която превежда стиховете ми на украински. Надявам се не след дълго да видя сбирката й издадена.
Благодаря.



ПІСЛЯ ПРОЩАННЯ
Не сказав ти мені, що робити
з усім, що буде потім:
предметами, вулицями, людьми…
Не сказав мені, як будуть ставитись
до мене.
Не сказав, як мені ставитися
до них.
Не сказав ти мені, чи ними володіти
чи їх відпускати,
їх виправляти чи ними нехтувати,
їх слухати чи говорити,
їх пам’ятати чи забувати,
їх проганяти чи чекати.
Не сказав ти мені, чи там ще будеш ти,
усупереч усім.

Превод на украински: Юлия Полтавец






СЛЕДСБОГУВАНЕ
Не ми каза какво да правя
с всичко, което идва после:
предметите, улиците, хората…
Не ми каза как ще се отнасят
с мен.
Не ми каза как да се отнасям
с тях.
Не ми каза да ги притежавам ли
или да ги пускам,
да ги чупя или да ги поправям,
да ги слушам или да говоря,
да ги помня или да забравям,
да ги гоня или да ги чакам.
Не ми каза там ли ще си,
въпреки всичките.

Thursday, August 13, 2015

Непорцелановата бяла котка с черно ухо

Понякога много ми липсва непорцелановата бяла котка с черно ухо, което изглежда като отчупено. Тя живееше в къщата срещу старата ми квартира. Не я пускаха да излиза. Не можеше да се подаде дори на перваза, защото на прозореца имаше комарник. Виждах обаче как ноздрите й се разширяват и поема всички улични миризми, и попадналите върху мрежата слънчеви лъчи. Изглеждаше жадна за навън. Когато поливах цветята, заставаше неподвижна и ме гледаше втренчено. И аз я гледах. Мисля, че се обичахме.
Сега живея на последния етаж и над мен има несговорчиво семейство свраки. (Не се изразявам метафорично, съвсем истински са.) Съседите от отсрещния блок си другаруват с гълъбите. Направили са им хранилка. Бабата им дава хляб и зрънца за обяд, дядото за вечеря. За всеки случай пернатите проверяват дали нещо не се е появило в хранилката и сутрин и следобед.
Аз, нали съм новодошла, реших да засвидетелствам на близките съседи по дърво и покрив добрите си чувства. Направих редичка от залци на перваза на балкона - за следобедна закуска - и зачаках. Гълъбите не дойдоха, свраките не ме уважиха, но един синигер пристигна още вчера. Огледа се. Взе едно парче хляб, голямо колкото главата му и отлитна. После пак се върна. Взе друго. После извика приятел на помощ. А днес дойдоха цели три синигерчета. Гледам ги как изучават балкона и поглеждат към прозореца ми. И не мърдам. Само от време на време си мисля, че сега в ролята на непорцелановата бяла котка с черно ухо, което изглежда като отчупено, съм аз.
Такива неща днес.

Tuesday, August 11, 2015

С кого ще си тръгне смокинята

Има една смокиня на стената в Созопол, която се покланя на морето и търпеливо го чака да я погали и отведе със себе си. Дъждът и вятърът обаче - отявлени манипулатори - все по-често се заиграват с нея. Скоро тя ще се поддаде на лукавото им шушнене и ще тръгне с първата срещната вълна.
Не само такива неща днес.


====
Започнах да публикувам подобни дребникажи във Facebook профила си преди около година. Пиша за съседските ми отношения с липата пред прозореца, за бялата непорцеланова котка с едно черно ухо, което прилича на отчупено, споделям кратки истории от пътувания. 

Напоследък все повече хора ми казват, че ги четат и им се радват. Затова реших да ги събера на едно място в блога. Да са лесни за намиране, ако на някого му се прииска да си ги припомни. 

Така че дребникажите вече ще се появяват и тук. Първо, в следващите няколко седмици, тези, които вече съм написала и публикувала във Facebook. После - съвсем нови. 

Благодаря за вниманието и приятно четене. 


Saturday, August 08, 2015

Живеем в главата на съседа

Вече имам чувството, че живеем в главата на съседа, толкова се е раззеленил и е пораснал. Добре, че в нея има предимно вятър и синигери, та е просторно, диша се. А и се разбираме отлично.
Отварям прозореца, а той ми подава един зелен клон за здрасти.
- Здравей, съседе! - казвам и хващам с ръка меките му листа.
А той ми отговаря: 
- Хшшушшшшшхххх.
Голяма любов сме, как ще го оставя за цяло лято не знам.
Такива неща днес.