Zat You, Santa Claus?
или иначе казано: къде са ми подаръците?
Wednesday, December 29, 2010
Monday, December 20, 2010
Коледна приказка
Мечтата на трамвая
Трамваят искаше да бъде коледен, но все не му се получаваше. Ватманът не се сещаше да го украси с разноцветни лампички и да пусне весела музика. Караше, говореше по телефона, псуваше останалите шофьори. Хората, увити в палтата си, стискаха устни, защото ъгълчетата им бяха така увиснали, че аха и да се изплъзнат от лицата им.
Три поредни години трамваят тръпнеше от нетърпение да дойде коледа и после я прекарваше тъжен и замислен в студеното депо. Тази година щеше да се случи същото. Вече дори не се надяваше.
Точно в празничния ден заваля сняг още от сутринта. Натрупа. Трамваят взе няколко пътника от първа спирка и се приготви за последната си обиколка на града. Беше малко разсеян, чарковете го боляха, пуфтеше и се клатушкаше. Хората стискаха устни. Ватманът спореше с някого по телефона. Точно на завоя гласът му стана необичайно писклив и тревожен, трамваят усети как нещо ниско и твърдо се блъска в предницата му, всичките леви колела излязоха леко от релсите и той се наклони на една страна. Ватманът уплашено изскочи през вратите, хората се скупчиха на предния прозорец. Един млад и стреснат шофьор се щураше около колата си и трамвая и размахваше безпомощно ръце.
След първоначалната суматоха, изпълнена с ъс закани, вайкания и коментари, хората се умълчаха. Трябваше да чакат КАТ и автобус, който да ги закара по домовете им. Спирката беше отдалечена, нямаше таксита. Всички, включително и младият, стреснат шофьор, влязоха в трамвая. Там беше топло и светло. Започнаха да си говорят. Навън снегът продължаваше да натрупва. Трамваят скоро се сдоби с празнична снежно бяла шапка. Фаровете и аварийните му светлини примигваха в червено, оранжево и жълто и дори хвърляха леки отблясъци върху белите клони на дърветата. От вътрешността му се чуха смехове. Околните прозорци светеха, хората празнуваха. Трамваят знаеше, че вероятно повече никога няма да излезе из града. Не знаеше къде отиват всички като него, никой в депото не говореше за това, но нямаше значение. Мигаше радостно с аварийки и металното му, омазано с масло сърце се пръскаше от щастие, защото беше най-коледният трамвай в града.
Трамваят искаше да бъде коледен, но все не му се получаваше. Ватманът не се сещаше да го украси с разноцветни лампички и да пусне весела музика. Караше, говореше по телефона, псуваше останалите шофьори. Хората, увити в палтата си, стискаха устни, защото ъгълчетата им бяха така увиснали, че аха и да се изплъзнат от лицата им.
Три поредни години трамваят тръпнеше от нетърпение да дойде коледа и после я прекарваше тъжен и замислен в студеното депо. Тази година щеше да се случи същото. Вече дори не се надяваше.
Точно в празничния ден заваля сняг още от сутринта. Натрупа. Трамваят взе няколко пътника от първа спирка и се приготви за последната си обиколка на града. Беше малко разсеян, чарковете го боляха, пуфтеше и се клатушкаше. Хората стискаха устни. Ватманът спореше с някого по телефона. Точно на завоя гласът му стана необичайно писклив и тревожен, трамваят усети как нещо ниско и твърдо се блъска в предницата му, всичките леви колела излязоха леко от релсите и той се наклони на една страна. Ватманът уплашено изскочи през вратите, хората се скупчиха на предния прозорец. Един млад и стреснат шофьор се щураше около колата си и трамвая и размахваше безпомощно ръце.
След първоначалната суматоха, изпълнена с ъс закани, вайкания и коментари, хората се умълчаха. Трябваше да чакат КАТ и автобус, който да ги закара по домовете им. Спирката беше отдалечена, нямаше таксита. Всички, включително и младият, стреснат шофьор, влязоха в трамвая. Там беше топло и светло. Започнаха да си говорят. Навън снегът продължаваше да натрупва. Трамваят скоро се сдоби с празнична снежно бяла шапка. Фаровете и аварийните му светлини примигваха в червено, оранжево и жълто и дори хвърляха леки отблясъци върху белите клони на дърветата. От вътрешността му се чуха смехове. Околните прозорци светеха, хората празнуваха. Трамваят знаеше, че вероятно повече никога няма да излезе из града. Не знаеше къде отиват всички като него, никой в депото не говореше за това, но нямаше значение. Мигаше радостно с аварийки и металното му, омазано с масло сърце се пръскаше от щастие, защото беше най-коледният трамвай в града.
Tuesday, December 07, 2010
Отклонение
Wednesday, December 01, 2010
Стихове - "Иначе казано"
РУСКА РУЛЕТКА
Толкова дълго
пътуват думите
от устата ти
до ухото ми,
че не зная още
протегнатата ти ръка
“здравей” ли е,
или “довиждане”.
Или и двете.
Толкова дълго
пътуват думите
от устата ти
до ухото ми,
че не зная още
протегнатата ти ръка
“здравей” ли е,
или “довиждане”.
Или и двете.
Subscribe to:
Posts (Atom)