Friday, June 20, 2008

Тихо





Стихотворение

Приятелю повярвай ми
Аз съм само гост който идва
Потропва на вратата и си отива
А не оставя след себе си нито глас
Нито потропване
Нито дума да го спомене
Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището
Нито сянка на стената
Нито глас нито дума нито крачка
Гост който идва почуква и си отива
В една вечер която започва със завръщане от работа
А завършва със сън
Като дъждовна капка която преминава през олука
И се забравя
Като някой когото очакват и не идва
Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания
Но аз само ще потропам на вратата
И ще си отида Отида
Съвсем.

Николай Бойков, "Стихотворения с биография"
(в случая стихотворението е без своята биография)

Monday, June 02, 2008

СТИХОВЕ ("ДНК") XXVIII




ПРОЩАВАНЕ


Целуна мълчаливо пътеката,
по която литнаха ръцете й
към тишината
на луната...