Влизам днес в аптеката, същата, в която аптекарките обсъждаха разпалено какво е Бог, и се нареждам на опашката. Чакащите са много - кашлят, подсмърчат, шушкат с рецепти. Който си е взел хапчетата, стои до вратата и се опакова с пъшкане преди да излезе на студа. Който му е ред на касите, като че нарочно си търси портмонето в чантата по десет минути или намира за какво да се заяде със служителките, или си изпуска първо шапката, докато я взима му падат покупките, а после на пода със звън се разпиляват монети. Всички пуфтят и се чумерят. Аптекарките сноват до хранилището и обратно и от лицата им лъха повече студ, отколкото би влязъл ако вратата на аптеката стои перманентно отворена.
В тази напрегната, ледена атмосфера влита с пъхтене нисичко чиче. Сваля ушанката, няколкото косъма на голото му теме щръкват жизнерадостно нагоре и той с широка усмивка се провиква:
- Здравейте, госпожи! Как е вашето очарование днес?
С очите си виждам как лицата на аптекарките се разтопяват, по дървените рафтове избиват зелени листа и млади пъпки. Усещам, че в помещението е топло. Клиентите ловко подават пари, чевръсто прибират покупките си и пожелават на всички хубав ден преди да излязат от аптеката.
Чичето си изчаква реда, купува каквото му трябва, разсмива едната аптекарка, прави комплимент на другата, нахлупва си ушанката и изчезва. И аз се прибирам. Много е студено, а пък вий сигурно щъкате навън по задачи и ви измръзват малките пръстчета на краката или палците на ръцете, та реших да ви попитам:
Как е вашето очарование днес?
No comments:
Post a Comment