Откакто се разлисти, съседът изпадна в особено състояние. Върти леко глава наляво - надясно, листата му потрепват. Приличат на зелени шумолящи фусти на весели госпожици - току се замятат от вятъра на една страна и оголват клони, пък после се хвърлят на другата - да ги погали слънцето.
Ни синигер припарва до съседа, ни сойка, пък и той не ги примамва - обградил се отвсякъде с фусти, стои си, подсмихва се и се поклаща. Свраките не го подкачат, заобикалят го. Не съм забелязала тълпи от бежанци - калинки и бръмбари - да търчат към кухненския прозорец, ама странна ми иде работата.
Излизам с чая на терасата - да си побъбрим по съседски, а той - дървото му с дърво! - се хили:
"Нали знаеш, новите хора и познанства лесно завъртат и на дървото главата, трябва му време да отсее шумата от цвета и да се върне укротено, уморено и поумняло при старите си приятели. Не можеш да помогнеш на някой, който не е узрял за помощта."
И аз си изпивам мълчаливо чая, преглъщайки недългата си лекция за леконравните капани на пролетта.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment